Как работи пенсионната ни система и защо не трябва да разчитаме на нея

Пенсионна система в България

Време ли ви е за пенсия?

На колко сте годините в момента? 20? 30, 40? Или повече? Знаете ли къде отиват парите ви за пенсия, които всеки месец ви се удържат? Знаете ли каква пенсия ще получавате след като навършите пенсионна възраст? А дали въобще ще получавате? Това са въпроси, които малка част от хората си задават, но са изключително важно, защото всеки от нас ще стигне до този момент – в който няма да може да работи както сега и ще трябва да разчита или на направеното (спестено, инвестирано) през силните си години или да разчита на държавна пенсия (ако има такава) след 25-30 години.

Вашите баби и дядовци и дори родители работили ли са като са били на вашите години – със сигурност много повече, отколкото работим ние сега. Получават ли те достатъчно пари за да живеят живота, който искат или поне да живеят един нормален и достоен живот? Не, нали? А искате ли и вие да водите техния живот на старини? Ето защо трябва всеки да знае как работи пенсионна ни система и какво да направи за да се погрижи за времето, в което няма да ходи активно на работа.

Ситуацията с пенсионна система в България

В момента средната продължителност на живота в България при мъжете е 71.2 години, докато при жените е със 7.1 години по-висока – 78.3 години. За десет години средната продължителност на живота и при жените, и при мъжете е нараснала с 2.1 години. Очакваната продължителност на живота на българите, достигнали 65 навършени години, е 16.1 години, сочат данните на Националния статистически институт за очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението, изчислена за периода 2012 – 2014 г. За 65-годишните мъже тя е 14.2 години, а за връстниците им жени – 17.6 години.

Това означава, че всеки пенсионер според НСИ ще живее средно 14-18 години след пенсия. Това е и периода, за който е добре всеки да помисли за това какъв доход иска да получава. Ако приемем, че сега живеем с 1000 лв. на месец и искаме да получаваме пенсия 1000 лв. то трябва да направим така, че при пенсионирането си да имаме 180 000 лв., от които да получаваме 15 години по 1000 лв. на месец. Тук не смятам инфлацията, тъй като 1000 лв. днес няма да са като 1000 лв. след 30 години. Така, че или трябва да имаме 180 000 лв., или да имаме някаква инвестиция, която да ни носи около 1000 лв. на месец.

Ако разчитаме само на държавната пенсия ще получаваме само някаква минимална сума. А може и въобще да не получаваме, тъй като пенсионната система у нас е от разходо-покривен тип. Това означава, че няма реални спестявания (както предложих по-горе с тези 180 000), а пенсиите на сегашните пенсионери би трябвало да се плащат от осигуровките на сегашните работещи. Тази система е силно зависима от съотношението на броя пенсионери към броя на осигурените лица – ако плащащите не са достатъчно на брой, то те няма как да издържат пенсионерите без помощ от държавата, какъвто е и случаят в България.

Защо трябва всеки да помисли за собсвената си пенсия?

Спестяване за пенсия

Имайки предвид и факта, че населението в Европа и в часност България, е застаряващо, и увеличаването на средната продължителност на живота, работещите ще стават все по-малко и един работещ ще трябва да издържа няколко пенсионера. Това може да се случи, ако осигуровките на работещите се увеличат, което пък ще доведе до недоволство сред  работещите.  Тези демографски процеси и по-конкретно застаряването на населението и влошаването на показателите за възрастова зависимост ще продължават да оказват все по-голям натиск върху държавното пенсионно осигуряване с всяка следваща година.

Основна промяна, която би трябвало да бъде приоритет при бъдещи реформи, е постепенното преминаване от разходо-покривна система към модел на лични спестявания, при който ще се подобрят стимулите за плащане на осигуровки, тъй като от размера на внасяните осигуровки през трудовия живот ще зависи и получаваната пенсия след пенсиониране. Цялостните промените в пенсионната система трябва да доведат до по-голяма независимост на пенсионната система, повече прозрачност, по-голяма свобода на избора за начина на пенсионно осигуряване, финансова устойчивост на системата и адекватно ниво на пенсиите, които да осигуряват нормален стандарт на живот на пенсионерите.

Докато това се случи, ако въобще се случи всеки сам трябва да се погрижи за своите старини и да не разчита (както обикновено) някой друг да се погрижи за него.

Още информация и статистика може да намерите ТУК

* В статия са използвани данни от И.П.И. (ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ В ЧИСЛА И ГРАФИКИ)

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.