Как да вземем правилното решение

Как да вземем правилното решение, когато става въпрос за големи и важни житейски решения (купуване на жилище, избор между оферти за работа, обвързване с партньор, купуване на бойлер – за това ще стане дума след малко), много хора се боят и притесняват да вземат решение.

Те се чудят „Ами ако има нещо по-добро? Дали взех правилното решение?“ 

След това чакат твърде дълго и съжаляват, че не са избрали някоя от опциите, които вече са обмисляли и е била по-добра от останалите.

На мен ми се е случвало, много кратно. Може би и на вас.

Тогава се натъкнах на правилото за 37%.

Как да взема трудно решение чрез правилото за 37%

Прочетох за това в книгата Algorithms to Live By с автори Браян Крисчън и Том Грифитс.

Те прилагат компютърната наука към ежедневните човешки проблеми: (напр. колко жилища да разгледате, преди да купите едно, колко кандидати да интервюирате, преди да наемете някого, и дори с колко хора да се срещате, преди да се създадете връзка и семейство).

Да наистина. 😂

Ето как работи процесът в 3 стъпки:

Етап 1. Решете максималното време, което искате да отделите за вземане на правилното решение

(Например „Трябва да наема някого през следващите 6 месеца.“)

Етап 2. Разгледайте първите 37% от опциите си.

Да приемем, че имате 10 страхотни кандидати? Направете интервю на първите 4. 

Запознайте се с добре с кандидатите и си създайте еталон за това кой е бил „най-добрият“ досега.

Етап 3. Продължете да търсите. Но бъдете готови незабавно да наемете следващия, който е по-добър от първите 37%.

Да приемем, че 6-ият човек, когото интервюирате, е по-добър от първите 4 кандидата? Направете му предложение. Незабавно. Няма нужда да продължавате да интервюирате другите.

Как да вземем правилното решение за ежедневни дейности чрез правилото за 37%

Ще ви споделя един от последните примери, в който използвай правилото за 37%, за взимане на решение, касаещо дребни задачи.

Помните ли бойлера от началото на статията?

Преди няколко дни се развали бойлерът, който използваме в къщи. И трябваше да избера и поръчам нов.

Когато напишете думата “бойлери” в Google излизат  8 120 000 резултата

Дори и да отворите сайт на някой онлайн магазин резултатите са над 100. И това само в един магазин. 

Как подходих опирайки се на правилото за 37%?

Етап 1. Реших, че мога да отделя не повече от 1 час за избор на бойлер. 

Етап 2. Отворих страницата на Praktiker.bg, защото ми е удобен като дестинация.

Мххххх….. 139 възможности….. Коя е правилната за мен.

Както при интервюто за работа, след като разгледах около 20 модела (всъщност това са 14% от всички предлагани) си създадох еталон (ясни критерии какво търся). 

Това бяха някои от характеристиките на бойлера – обем 80 л., височина до 80 см, мощност 2 kw или 3 kw, 60 + месеца гаранция, цена до 400 лв.

Етап 3. След като имах ясна представа какво търся, продължих да разглеждам

След още няколко минути, установих, че има няколко модела, които отговарят на всичките ми условия. Освен това се предлагат с 84 месеца гаранция, т.е. те са по-добри от първоначалните 37% (в моя случай 14%). 

Тогава вече бях готов да взема решение.

Изборът беше модел за 379 лв. или такъв за 499 лв. Имайки предвид бюджета, който имах в началото, решението беше лесно – моделът за 379 лв.

Направих справка по модел дали някъде го има на по-ниска цена. Резултатите, които видях в 2 сайта, които също предлагаха този модел, бяха с по-високи цени.

И всичко приключи за около 40-45 минути. Имах бойлер.

Дали избрах най-добрата оферти и най-добрият модел? Не знам. И не това е най-важното.

За мен беше важно, че успях да взема сравнително бързо решение, избирайки от стотици възможности, именно чрез правилото за 37%.

Защо правилото за 37% работи?

Обикновено, когато се чудим как да вземем правилното решение, разполагаме с ограничени ресурси. 

Вашето време е оскъден ресурс. И ако интервюирате ВСЕКИ кандидат или разгледате 139 предложения за бойлер, преди да вземете финалното решение да наемете човек номер 6, този човек може вече да е приел друга работа, или пък бройките / промоцията за бойлери да е свършила.

„Оптимално спиране“ – това е точката, в която цената на продължаване на изследването и търсене на по-добра оферта, е по-голяма от шанса да намерите нещо по-добро.

Запомнете: тук става въпрос за максимизиране на вероятностите.

Да, възможно е първият интервюиран да е най-добрият човек. Също така е възможно това да бъде чак десетият. 

Но ако САМО увеличаваме вероятностите (и минимизираме времето, което прекарвате), има най-голяма вероятност най-добрият избор да бъде след първите 37% от опциите.

Заключение

Най-важната част – доверете се на процеса.

Колкото повече калибрирате очакванията си в периода на „проучване“, толкова по-уверени ще се чувствате да се ангажирате със следващата опция, която е по-добра (без да виждате другите възможности за избор).

Така избягвате FOMO

Накратко:

Определете максималното време, което сте готови да отделите за решението.

Разгледайте първите 37% от опциите, за да получите еталон за това, с което разполагате.

Ангажирайте се със следващата опция, която е по-добра от 37%, които сте виждали.

Не продължавайте да търсите „най-доброто“ вечно. (Ще пропуснете най-добрия избор, защото не сте действали достатъчно бързо).