Какво е щастието в епохата на интелигентния живот

Какво е щастието?

Отговорът на този въпрос, няма еднозначен отговор. И всъщност отговорите са милиони, ако не и милиарди. За всеки човек на земята, може би има различна дефиницията на щастието.

През по-голямата част от човешката история хората рядко са се питали дали са щастливи.

Оцеляването е било достатъчно голямо предизвикателство – глад, войни, болести.

Днес обаче, когато милиарди хора имат достъп до храна, лекарства и относителна сигурност, въпросът „Какво ме прави щастлив?“ се превръща в централна грижа на съвременния човек.

Но отговорът се оказва изненадващо труден.

На пръв поглед изглежда, че щастието е просто отсъствие на болка и стрес. Но научните изследвания показват, че благополучието не е само отрицание на негативното, а и активно присъствие на позитивното – радост, смисъл, връзка с другите.

Два вида благополучие

Философите от античността до модерността са различавали два основни типа щастие – хедонистично (Хедонизмът идва от гръцки „хедон“ означава „удоволствие“ + наставка „изъм“ е школа в етиката, според която удоволствието е единствената съществена ценност.) и евдемонично (Терминът евдемония (Eudaimonia) е етимологично базиран на гръцките думи eu (добро) и daimon (дух). Той описва представата, че животът в съответствие с духа (който приемаме като характер и добродетел), води до добър живот).

• Хедонистичното щастие е свързано с удоволствието и избягването на болката. Това е моментното усещане, което изпитваме, когато хапнем вкусна храна, спечелим пари или прекараме приятна вечер. Този тип щастие е краткотрайно, но изключително силно.

• Евдемоничното щастие е по-дълбоко. То идва от смисъла, целите и усещането за принадлежност към нещо по-голямо от нас . Аристотел вярвал, че истинското благополучие се постига не чрез удоволствия, а чрез реализиране на потенциала ни като хора – чрез добродетел, знание и участие в общността.

И днес тези два модела продължават да се борят за вниманието ни.

Рекламите и социалните мрежи насърчават хедоничното щастие – „купи“, „опитай“, „преживей“.

А философите, психолозите и дори някои предприемачи подчертават нуждата от евдемонично измерение – „намери смисъл“, „създай“, „помогни“.

Какво e щастието когато увеличаваме нашето благополучие?

Изследванията очертават няколко фактора, които повишават вероятността да се чувстваме добре (щастливи):

1. Позитивни взаимоотношения – хората сме социални същества. Чувството за принадлежност, любов и подкрепа е по-силно от всяка материална придобивка.
2. Компетентност и автономия – щастието се увеличава, когато усещаме, че имаме контрол над живота си и когато се чувстваме способни да се справим с предизвикателствата.
3. Финансова сигурност – парите наистина имат значение, но само до степента, в която покриват основните нужди. Изследванията показват, че след определен праг натрупването на още богатство не носи повече щастие. Често напротив – увеличава тревожността и зависимостта от сравнения с другите.

И все пак – нито един от тези фактори не гарантира щастие.

Двама души могат да имат сходни условия, а единият да се чувства изпълнен със смисъл, докато другият е в постоянна неудовлетвореност.

За да разберете какво е щастието в едни от най-развитите държави в Европа, вижте и статията: 7 скандинавски правила за спокоен живот

Защо щастието е толкова трудно за постигане?

Една от причините е, че мозъкът ни не е еволюирал, за да бъде щастлив.

Той е еволюирал, за да ни държи живи.

Постоянното недоволство и стремеж към повече са били адаптивни черти в един свят, където липсата е била норма. Ако предците ни се бяха задоволили с малко, те може би нямаше да оцелеят.

В днешния свят обаче същият този механизъм се превръща в капан.

Вечното чувство, че „нещо липсва“, ни кара да гоним още и още – повече пари, повече удоволствия, повече признание. Но когато ги постигнем, щастието бързо избледнява и започваме ново търсене.

Хедоничното колело

Психолозите наричат това явление хедонично колело – колкото и да тичаме, оставаме на същото място. Купуваме нов телефон, радваме се два дни, след което свикваме. Печелим нова позиция, чувстваме гордост, но скоро започваме да мислим за следващото стъпало.

Евдемоничното щастие изглежда по-устойчиво, защото не зависи от моментните желания, а от дълбоки ценности. Но то също изисква усилия. Смисълът не идва автоматично – той трябва да бъде изграден, подхранван, често и защитаван.

Парадоксът на съвременния човек

Никога не сме живели в свят с толкова възможности за удоволствия и никога не сме имали толкова високи нива на тревожност и депресия.

Това не е случайност.

Хедоничната култура, която непрекъснато подхранва желанията ни, създава зависимост, а не удовлетворение.

Истинският парадокс е, че хората, които активно преследват щастието като цел, често се чувстват по-малко щастливи. Щастието не е обект, който можеш да притежаваш, а страничен продукт на начина, по който живееш.

Какво можем да направим?

Историята не ни дава универсална рецепта за щастие.

Но тя ни учи, че хората са намирали смисъл по различни начини – чрез религия, чрез изкуство, чрез семейство, чрез знание, чрез общност. Може би най-важният урок е, че щастието е процес, а не цел.

Препоръчвам да прочетете

Човекът в търсене на смисъл, Виктор Франкъл

Дори и в най-ужасните обстоятелства, когато сме изгубили всичко, когато страдаме от глад и студ и сме подложени на нечовешко отношение, дори тогава вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ, твърди Франкъл.

Изправени пред съдба, която не можем да променим, ние все пак имаме свободата да променим отношението си към нея.

Поръчай от Ozone.bg

Вместо да го гоним като нещо, което „ще дойде“, ако изпълним определени условия, можем да започнем да го изграждаме тук и сега:

• Да инвестираме в отношенията си, защото връзките ни с другите са най-устойчивият източник на радост.
• Да развиваме умения и да търсим предизвикателства, които ни карат да растем.
• Да преосмислим отношението си към парите – да ги виждаме като инструмент, а не като цел.
• Да осъзнаем, че недоволството и неудовлетворението са част от човешката природа – и че щастието не е „постоянна еуфория“, а баланс между болка и смисъл.

Какво е щастието – обобщениe

Ако погледнем назад, ще видим, че историята на човечеството не е история на щастливи хора, а на оцелели хора.

Днес обаче предизвикателството е различно.

Ние сме първите поколения, които имат привилегията да търсят щастие отвъд нуждата да оцелеят.

Това е възможност, но и отговорност.

Истинското благополучие не е в преследването на удоволствия или в бягството от болка. То е в изграждането на смисъл, в създаването на връзки, в приемането на несъвършенствата на живота.

Може би най-важното е да разберем, че щастието не е място, до което се стига. То е начин на пътуване.