Рокфелер: първият милиардер в света

Често наричан „най-богатият човек в историята“, Джон Д. Рокфелер е американска икона.

Днес името му бележи някои от най-известните забележителности в Ню Йорк, но преди повече от век той е бил просто бедно момче, родено в многодетно семейство.

И така, как един млад помощник-счетоводител успява да контролира 90% от американския петрол?

Рокфелер казва:

От самото начало бях научен да работя, да спестявам и да дарявам.

Рокфелер в началото

На 16-годишна възраст Рокфелер получава първата си работа в малка фирма в Кливланд.

Бързо развива уменията си за водене на преговори, като постоянно разговаря със собственици и капитани на баржи.

Той казва: „Умението да се работи с хора е толкова ценна стока, колкото захарта или кафето. И аз ще платя повече за тази способност.“

През 1859 г. двадесетгодишният Рокфелер започва да се занимава с търговия с продукти.

Той и партньорите му набират 4 000 долара (около 130 000 долара днес) начален капитал.

Натрупването на първия милион

Американската гражданска война се оказва печеливша за Рокфелер (както всяка друга война, някой се възползва да печели от това).

Армията на Съюза се нуждаела от храна и припаси, което довело до рязко увеличаване на печалбите.

След като войната приключва и се появява перспективата за намаляване на печалбите, Рокфелер разбира, че се нуждае от друг план.

Той и неговият партньор Морис Кларк започват да проучват възможностите за рафиниране на петрол.

Войната е увеличила драстично цените на петрола, което е накарало много хора да се заемат с този бизнес.

Въпреки това, текущите практики за добиване и обработване на нефт са неефективни и 40% от добива се губи. Повечето компании, които се занимават с това се провалят, а Рокфелер не се отказва след поредния провал.

Работи умно и създай империя

Рокфелер разбирал стойността на ефективността – една от най-успешните му черти.

За да избегне разхищението, Рокфелер задържал изтичащия петрол, за да захранва рафинерията си и да произвежда други странични продукти, които можел да продава.

През 1870 г. основава Standard Oil.

Той изкупува Кларк за 72 500 долара, което днес е равностойност на 1 милион долара. Рокфелер нарича този ден „денят, който определи моята кариера“.

Той е в състояние да използва следвоенния растеж, железниците и обществото, захранвано с петрол, в силен бизнес, който да превърне в империя.

Променяй пазара

През първите години на фирмата Рокфелер развива практика на реинвестиране на печалбите и контрол на разходите. Тези мерки намаляват цената на керосина с 80% през 70-те години на XIX век.

Преди Рокфелер само богатите са можели да си позволят свещи и осветление. Но благодарение на неговата неумолима изобретателност, хората от ниската и средната класа могат да си позволят нафта, което им позволява да работят и четат след залез слънце.

Като привърженик на ефективността, Рокфелер разработва организиран поток от продукти и процеси – от добива на нефта до крайната точка – на рафта на клиента.

През 70-те години на XIX в. Рокфелер изкупува своите конкуренти, подобрява ефективността и подбива цените на конкурентите си.

По време на „Кливландското клане“, в продължение на четири месеца, Рокфелер поглъща двадесет и двама от двадесет и шестте си конкурента в Охайо.

Следват и трудностите

През 1877 г. първото препятствие пред Рокфелер се появява от Корнелиус Вандербилт, командващ железниците.

Вандербилт забелязва, че Рокфелер разчита на влаковете си за превози и прекратява преференциалните цени за Рокфелер.

Рокфелер е убеден в своята вяра: „Ние рафинираме петрол за бедния човек и той трябва да го получи евтин и добър.“

По онова време петролопроводите могат да изминават само пет мили. Рокфелер вижда потенциал и започва да изгражда мрежа от тръбопроводи в източната част на САЩ.

Рокфелер казва следното за това изпитание: „Цялото богатство, което съм спечелил, не ми е послужило да компенсирам тревогите от този период.“

До края на 70-те години на XIX в. Рокфелер произвежда 90 % от петрола в САЩ.

Причината да не е повече?

„Осъзнахме, че обществените настроения ще бъдат срещу нас, ако действително рафинираме целия петрол.“

Практиките на Рокфелер не му носят голяма подкрепа, а много критики. Според писателката Айда Тарбел „[Standard Oil] никога не е играл честно“.

Следващото препятствие пред него е антитръстовият закон на Шърман от 1890 г. Охайо прилага този закон, принуждавайки Standard Oil да се отдели от останалата част от фирмата през 1892 г.

Канцеларията на Теодор Рузвелт в началото на 1900 г. е началото на края на Рокфелер.

Рузвелт инициира десетки съдебни дела срещу Standard Oil.

През 1911 г. Върховният съд разделя Standard Oil на 34 нови компании, сред които Continental Oil (сега Conoco), Amco, Chevron и ExxonMobil.

Рокфелер запазва активите и акциите си в тези фирми.

Въпреки че точните данни не са известни, се смята, че през живота си Рокфелер е спечелил 336 млрд. долара. Към смъртта му през 1937 г. богатството на Рокфелер съставлява 1,5 % от икономиката на САЩ.

За лидерството, управлението на кризи и търсенето

Продавайте продукт, от който всеки се нуждае

„Тайната на успеха е да правиш обикновените неща необичайно добре.“

Рокфелер не продава продукт, който не съществува; петролните рафинерии са сравнително конкурентен пазар дори през 60-те години на XIX век.

Гражданската война, обаче, повишава драстично цената на петрола – закупуването му е далеч от възможностите на мнозина.

Той осъзнава нуждата на обществото от по-достъпна версия на вече наличния продукт.

За тази цел той разработва процес на производство и рафиниране, който намалява разходите и разширява кръга на клиентите му.

Неговата цел?

„Най-доброто гориво за осветление в света на най-ниска цена.“

Той казва: „Трябва винаги да помним, че рафинираме петрол за бедния човек и той трябва да го има евтин и добър.“

Купърс, един от неговите конкуренти, таксува 2,50 долара за барел. Обаче, процесите на Рокфелер, „използвай всичко“ и „направи си сам“ му позволяват да намали цената до 0,96 долара.

Цената, плащана за петрола, спада с 80 % през 70-те години на XIX в., което позволява на хората да продължат да живеят в светлина и след като слънцето залезе.

Най-богатият човек на своето време вярва в следното: „Ако искаш да успееш, трябва да тръгнеш по нови пътища, а не да пътуваш по изтърканите пътеки на общоприетия успех.“

Слушайте повече, отколкото говорете

Като момче майката на Рокфелер му казала: „Контролът над себе си печели битката, защото това означава контрол над другите.“

Обикновено сдържан човек, поведението му рязко контрастира с това на неговите връстници.

По онова време бизнес лидерите разчитат на гръмки прояви на гняв, за да принуждават служителите си.

Рокфелер е бил тих авторитет, дори по отношение на служителите си от по-ниско ниво.

Неговият биограф казва, че сдържаното му поведение му е донесло „отлични отзиви от служителите, които са го смятали за справедлив и добронамерен, без дребнав нрав и диктаторско поведение“.

Бизнеменът вярва, че „успехът идва от това да държиш ушите си отворени, а устата затворена“.

Той винаги търси възможности, а тихото му поведение му позволява да се вслушва в потенциални начинания, без да провокира конкурентите си.

Един от служителите му казва: „[Рокфелер] винаги е кимал с глава и е казвал добра дума за всеки. Той никога не забравяше никого. През първите години имахме трудни моменти в бизнеса, но никога не съм виждал г-н Рокфелер, да не е бил дружелюбен и любезен.“

Не се страхувайте да се възползвате от новите възможности

Неуспехите, които човек прави в живота си, почти винаги се дължат на някакъв недостатък в личността му, на някаква слабост на тялото, ума, характера, волята или темперамента.

Единственият начин да преодолее тези неуспехи е да изградите личността си отвътре, така че по силата на това, което е в него, да може да преодолее слабостта, която е била причина за неуспеха.

Когато железниците прекратяват преференциалната му сделка, той измисля изход, като се възползва от новите възможности на петролопроводите.

Когато чуждият петрол станал по-евтин от петрола в САЩ, Рокфелер преустроил производството си, като използвал по-малко желязо в запечатващите кутии и спестявал всички странични продукти.

Той проучва обстойно чуждестранните пазари, опитвайки се да открие пролуки, който да използва в своя полза.

Рокфелер казва: „Не прахосвай усилия за нещо, което завършва с дребен триумф, освен ако не си щастлив от живота с дребен успех.“