Ало? Тук ли си или вече си мъртъв?
Караш по магистралата, усещаш мощността на двигателя, гледаш в далечината… и изведнъж БАМ!
Колата пред теб е спряла.
Не си я видял.
Знаеш ли защо?
Защото си зяпал екрана на телефона си като зомби.
Сега си представи нещо още по-гадно – не си пострадал ти, а си ударил някой друг. Детето на някого. Бременна жена. Баща, който се прибира от работа.
Все още ли мислиш, че можеш да „хвърлиш едно око“ на телефона, докато шофираш?
Всички го правят, нали?
„Аз само за секунда.“
„Не пиша, само гледам.“
„Имам важен мейл.“
Знаеш ли какво?
Всички тези оправдания са пълни глупости.
Докато четеш този текст, някой някъде вече е катастрофирал, защото е гледал телефона си. Всяка. Една. Секунда.
Оправданията не те правят по-малко убиец на пътя.
Ако държиш телефон в ръка, докато шофираш, вече си потенциален убиец. Няма „ама“, няма „ако“.
Честно казано, ти не си толкова добър шофьор, колкото си мислиш
„Аз мога да правя две неща едновременно.“
ГРЕШКА.❌
Ти не си супергерой. Мозъкът ти не може да се фокусира на две места едновременно.
Всъщност, ако пишеш съобщение, реакциите ти се забавят толкова, че все едно си с три промила алкохол в кръвта.
Тоест, все едно си пиян зад волана.
Представи си сега следния диалог в съдебната зала:
– Господин съдия, не бях пил, просто отговарях на съобщение.
– Разбирам. Значи не си пил? Значи нарочно си убил този човек.
„Но има hands-free!“ – голямата лъжа
Да, телефоните вече могат да говорят вместо нас. Но ти знаеш ли, че и това е опасно?
Ако водиш разговор, дори със свободни ръце, губиш до 50% от вниманието си на пътя. Половината ти мозък не е там, където трябва.
И какво се случва?
– Клаксон! Някой те засича!
– Секунда закъснение при натискане на спирачката.
– Липса на реакция при неочаквана ситуация.
Малката разлика между „Ще се прибера у дома“ и „Ще ме закарат в ковчег.“
Бруталната истина: Ако ти не се откажеш, никога няма да се спрат катастрофите
Знаеш ли защо продължаваме да имаме инциденти?
Защото всички си мислят, че точно те са изключението.
Всеки загинал е мислел, че „няма страшно“.
Всеки убиец на пътя е смятал, че „контролира нещата“.
Някои хора си казват: „Ама защо законите са толкова строги?“
Защото няма друго решение.
Докато не спреш да зяпаш телефона си, ще има трупове.
Докато не осъзнаеш, че няма „само за секунда“, хора ще умират.
Ти можеш да бъдеш следващият. Или можеш да бъдеш причината някой да не се прибере у дома тази вечер.
–
И сега какво? Ще спориш ли или ще оставиш телефона?
Този текст те дразни, нали?
Идеално.
Значи си на ръба да признаеш, че си виновен.
Но сега имаш два избора:
1. Да се възмутиш, да затвориш тази статия и да продължиш с оправданията си.
2. Да оставиш телефона си, когато шофираш, и да спасиш живот – може би дори своя.
Твой избор.
Но ако направиш първото – по-добре не ми казвай.
Не искам да знам, че точно ти си поредният безмозъчен идиот на пътя.
Ще оставиш ли телефона си сега? Или ще чакаш първата си катастрофа?
