Тревожност – защо страдаме повече, отколкото е нужно – Atomic week #006

Вземи безплатни акции на стойност до $500

Открий сметка в eToro. Направи депозит от поне $100 и получи бонус акции на стойност до $500. Започни да печелиш от финансовите пазари.

Вземи безплатни акции

564 думи, 3 минути време за четене.

Голяма част от болката и тревожността, които преживяваме, не произтича директно от самите събития, а от начина, по който ги тълкуваме.

Често преекспонираме даден проблем или ограничение, изпреварваме или дори създаваме сами чрез мислите си, без да го осъзнаваме.

Какво ще се случи ако? Какво ще стане ако закъснея да изпратя един отчет? Ами ако сбъркам? Сега не искам да е обадя на клиент, защото той може да откаже или да ми зададе някакъв въпрос.

Трябва да осъзнаем, че това което ще се случи в реалността, често е много по-лека версия на това, което си представяме. Нещо, за което си създаваме само напрежение и безсънни нощи.

„Не страдаме от нещата, а от мнението си за тях.“
— Епиктет

Има преживявания, които ни измъчват повече, отколкото обективно би трябвало.

Други започват да ни тежат още преди изобщо да са се случили.

А трети ни тревожат, въпреки че реално не застрашават нито сигурността, нито бъдещето ни.

В този смисъл тревожността и напрежението не е само нещо, което ни се случва – тя често е нещо, в чието изграждане активно участваме.

Един от най-честите механизми е постоянното връщане към минали събития.

Ситуацията е приключила, но умът я възпроизвежда отново и отново. Всеки нов „преглед“ добавя допълнителни емоции, интерпретации и обвинения. Реалното събитие е било еднократно, но страданието се превръща в хронично.

Друг механизъм е изпреварващото страдание.

Притесняваме се за разговори, решения или сценарии, които още не са настъпили. В много случаи те никога не се реализират по начина, по който си ги представяме. Въпреки това психиката реагира, сякаш заплахата вече е реална. Така плащаме емоционална цена за нещо, което може изобщо да не се случи.

Съществува и трети вариант – измислената болка.

Това са ситуации, които сами по себе си са неутрални, но ние им придаваме значение, което те обективно не носят. Един коментар, един поглед или едно забавено съобщение могат да се превърнат в доказателство за отхвърляне, неуважение или провал, без реални факти зад това.

Шефът е казал нещо и ние си мислим, че е визирал нас, защото сме забравили да изпратим фактура на клиент.

Важно е да се подчертае, че възприемането на тревожността е дълбоко субективно.

Това, което за един човек е леко неудобство, за друг е почти непоносимо.

Изразът, че „едни се смеят под камшик, а други стенат от плесница“, не омаловажава болката, а показва колко силно тя зависи от интерпретацията.

Тук не става дума за отричане на трудностите или за преструване на „по-силни“, отколкото сме. Става дума за ясно разграничение между фактите и добавения от нас измислен умствен товар. Много често именно второто причинява по-голямата част от страданието.

Истинският въпрос не е само „Какво ми се случва?“, а

„Как реагирам аз към това, което ми се случва?“

Когато започнем да си го задаваме честно, част от напрежението естествено отпада. Не защото проблемите изчезват, а защото преставаме да им предаваме излишна важност.

Всички статии от поредицата Atomic Week вижте тук