Историята на Tetris?

Вземи безплатни акции на стойност до $500

Открий сметка в eToro. Направи депозит от поне $100 и получи бонус акции на стойност до $500. Започни да печелиш от финансовите пазари.

Вземи безплатни акции

Tetris се превръща в глобален феномен още през 80-те години, но неговият създател Алексей Пажитнов не получава нито стотинка хонорари през първото десетилетие. Не защото някой го „ограбва“, а защото в съветската система не съществува понятието „гейм дизайнер, който притежава правата върху създаденото от него“. Историята на Tetris не е просто бизнес сага. Тя е сблъсък между две несъвместими реалности за собственост, творчество и пари.

Как се създава Tetris в свят без частна собственост върху софтуер?

През 1984 г. в Компютърния център на Съветската академия на науките в Москва, Алексей Пажитнов създава прототипа на Tetris за две седмици върху машина „Електроника 60“ с едва 8 KB RAM.

Той работи в претъпкан офис, споделя бюро с още трима души и паралелно участва в проекти, свързани с разпознаване на реч – тема, която интересува КГБ заради потенциални системи за аудио наблюдение. В този контекст създаването на малка пъзел игра не изглежда стратегически важно.

Ключовото е следното: софтуерът, създаден в държавна институция, принадлежи на държавата.

Пажитнов подписва договор, с който предоставя правата за 10 години на института. В тогавашната система почти не съществува концепция за индивидуални интелектуални права върху подобен продукт.

В замяна той получава един IBM PC/AT – машина, която по западни стандарти вече е остаряла.

От днешна гледна точка това изглежда абсурдно.

В рамките на съветската логика обаче е последователно.

Tetris стига до Nintendo и Game Boy?

През 1989 г. хавайският предприемач Хенк Роджърс пристига в Москва с туристическа виза. Той вече е убедил президента на Nintendo of America Минору Аракава да включи Tetris като основна игра към новата конзола Game Boy.

Проблемът: правата за конзолни версии не са ясно уредени.

Те формално се държат от съветската агенция ELORG, управлявана тогава от Николай Беликов. Преди това унгарският посредник Робърт Стайн вече е продавал права на западни компании без окончателно подписани договори от Москва.

Роджърс рискува огромна сума. Производството на стотици хиляди касети вече тече.

Заложени са семейни активи.

Ако сделката пропадне, финансовият удар е катастрофален.

Той буквално се появява без уговорка в офисите на ELORG. Следват тежки преговори, разпити и правни сблъсъци.

В крайна сметка на 22 март 1989 г. Nintendo подписва договор, гарантиращ минимум 5 милиона долара на съветската страна – сума, значително по-висока от предходните предложения.

Tetris се превръща в ключов фактор за успеха на Game Boy и в една от най-продаваните игри в историята.

Защо Пажитнов не получава пари първите 10 години?

Отново – защото в съветската система липсва рамка, в която индивидуален програмист да получава авторски възнаграждения от глобални лицензи.

Това не е личен конфликт, a е институционален вакуум.

След разпадането на СССР Пажитнов емигрира в САЩ през 1991 г., установява се край Сиатъл, с помощта на Роджърс.

Едва през 1996 г., когато изтичат първоначалните държавни договори, той започва да получава авторски права чрез създаването на The Tetris Company.

По-късно Роджърс продава 15-годишен лиценз за 137 милиона долара, като запазва собствеността върху правата. Беликов също успява да приватизира част от контрола върху Tetris след разпадането на СССР.

Системите се променят. Категориите също.

Какво всъщност показва историята на Tetris?

Тя не е просто разказ за пропуснати печалби.

Тя показва нещо по-неприятно: хората често не спорят върху едни и същи понятия. Те живеят в различни рамки на мислене.

За западния предприемач Tetris е търговски продукт с лиценз и пазарна стойност.

За съветската държава това е държавен интелектуален ресурс, създаден от служител на държавна институция.

Един и същ обект. Две несъвместими реалности.

Урокът днес?

Първо: ако създаваш нещо, разбери в каква правна и икономическа рамка се намираш. Талантът не е достатъчен. Контекстът определя кой печели.

Второ: собствеността не е природен закон. Тя е договорена конструкция. Когато конструкцията се промени, променя се и разпределението на стойността.

Трето: дългосрочните партньорства понякога имат по-голяма стойност от краткосрочните печалби. Приятелството между Пажитнов и Роджърс се оказва по-устойчиво от идеологическите системи около тях.

Историята на Tetris не е за това кой „печели“. Тя е за това как цели светове могат да съществуват без дори да имат дума за нещо, което на другия му изглежда очевидно.

А когато категориите липсват, и възнагражденията липсват.