Как работи българската пенсионна система и защо не трябва да разчитаме на нея

Време ли ви е за пенсия?

На колко сте годините в момента? 20? 30, 40?

Или повече?

А знаете ли как работи нашата пенсионна система? Знаете ли къде отиват парите ви за пенсия, които всеки месец ви се удържат? Знаете ли каква пенсия ще получавате след като навършите пенсионна възраст? А дали въобще ще получавате?

Това са въпроси, които малка част от хората си задават. В същото време те са изключително важни за всеки от нас. Всеки ще стигне до момент, когато няма да може да работи както сега. Тогава ще трябва да разчитаме на направеното през силните си години. Това включва спестеното и инвестираното през работния живот. Или ще трябва да разчитаме на държавна пенсия след 25-30 години. Ако изобщо има такава пенсия до този момент.

Вашите баби и дядовци и дори родители работили ли са като са били на вашите години – със сигурност много повече, отколкото работим ние сега. Получават ли те достатъчно пари за да живеят живота, който искат или поне да живеят един нормален и достоен живот?

Не, нали?

А искате ли и вие да водите техния живот на старини?

Ето защо трябва всеки да знае как работи нашата пенсионна система. Важно е да се знае и какво да се направи, за да се погрижи, за времето, в което няма да сме активни.

Ситуацията със съвременната пенсионна система в България

Средната продължителност на живота по данни на НСИ към 2015 г. в България при мъжете е 71.2 години, а при жените е със 7.1 години по-висока – 78.3 години. 

В сравнение с предходните десет години средната продължителност на живота и при жените, и при мъжете е нараснала с 2.1 години.

Данни на НСИ към 2025 година показват средна продължителност на живота за мъжете е 70.6 години, а при жените 78.3. 

Очакваната продължителност на живота на българите, достигнали 65 навършени години, е 16.1 години. Това показват данните на НСИ за очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението. Изчислената възраст е за периода 2012 – 2014 г. За 65-годишните мъже тя е 14.2 години, а за връстниците им жени – 17.6 години.

Това означава, че всеки пенсионер според НСИ ще живее средно 14-18 години след пенсия.

Това е и периода, за който е добре всеки да помисли за това какъв доход иска да получава. Това може да бъде от държавната пенсионна система или от лични инвестиции.

Ако приемем, че сега живеем с 1000 лв. на месец и искаме да получаваме пенсия 1000 лв., то трябва да направим така, че при пенсионирането си да имаме 180 000 лв., от които да получаваме 15 години по 1000 лв. на месец.

Тук не смятам инфлацията, тъй като 1 000 лв. днес няма да са като 1000 лв. след 30 години. Така, че или трябва да имаме 180 000 лв., или да имаме някаква инвестиция. Инвестиция, която да ни носи около 1 000 лв. на месец пасивен доход.

Изчислите сумата, която трябва да имате след 20 години, ако искате да имате определен месечен доход. За целта използвайте този калкулатор за бъдещ месечен доход.

Ако разчитаме само на държавната пенсия ще получаваме само някаква минимална сума. А може и въобще да не получаваме, тъй като пенсионната система у нас е от разходо-покривен тип. 

Какво означава това? Означава, че няма реални спестявания (както предположих по-горе с тези 180 000). Пенсиите на сегашните пенсионери ще се плащат от осигуровките на сегашните работещи.

Тази система е силно зависима от съотношението на броя пенсионери към броя на осигурените лица. Ако плащащите не са достатъчно на брой, то те няма как да издържат пенсионерите без помощ от държавата. Точно такъв е и случаят в България.

Вижте каква пенсия ще получавате, като използвате пенсионния калкулатор в сайта MoitePari.bg

Защо трябва всеки да помисли за собсвената си пенсия?

Имайки предвид и факта, че населението в Европа и по-специално в България, е застаряващо, добавяйки и факта за увеличаването на средната продължителност на живота, работещите ще стават все по-малко. Един работещ ще трябва да издържа няколко пенсионера. И тази бройка се увеличава.

Това може да се случи, ако осигуровките на работещите се увеличат (което вече започва да се случва). Това от своя страна ще ще доведе до недоволство сред  работещите и работодателите.  

Тези демографски процеси и по-конкретно застаряването на населението и влошаването на показателите за възрастова зависимост ще продължават да оказват все по-голям натиск върху държавното пенсионно осигуряване с всяка следваща година.

Основна промяна, която би трябвало да бъде приоритет при бъдещи реформи? Това, е постепенното преминаване от разходо-покривна система към модел на лични спестявания.

Ако се чудите къде да инвестирате сума, която имате спестена, вижте статията: Къде да инвестирам 10 000 лева. Тази статия ще ви даде насоки за различните класове активи.

Така ще се подобрят стимулите за плащане на осигуровки, тъй като от размера на внасяните осигуровки през трудовия живот ще зависи и получаваната пенсия след пенсиониране.

Цялостните промените в пенсионната система трябва да доведат до по-голяма независимост на пенсионната система, повече прозрачност, по-голяма свобода на избора за начина на пенсионно осигуряване, финансова устойчивост на системата и адекватно ниво на пенсиите, които да осигуряват нормален стандарт на живот на пенсионерите.

Докато това се случи, ако въобще се случи, всеки сам трябва да се погрижи за своите старини. Не трябва да се разчита (както обикновено) някой друг да се погрижи за него.

Още информация и статистика може да намерите ТУК

* В статия са използвани данни от И.П.И. (ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ В ЧИСЛА И ГРАФИКИ)